Борис Чернокожев е роден на 06.08.1975 год. в град Бургас. Той е поет, музикант и актьор.
Завършил е музикалното училище в Бургас през 1994 г. – специалност тромпет в класа на Никола Видев. От 1995 г. до 1998 г. е студент в Театрален колеж „Любен Гройс”, в класа на проф. Елена Баева, който също завършва успешно. Работил е в няколко частни и държавни театри в София и в страната.
През 2009 година записва специалност „Социални дейности и консултиране” в БСУ и я завършва с отличие през 2013 г. През това време е член и на Театралното ателие към университета, с ръководител Елевтерий Елевтеров. От 2010 г. до 2014 г. е член и на представителния хор на Община Бургас „Родна песен”.
По настоящем работи като социален работник в ЦСРИ за хора със зрителни увреждания – гр. Бургас, където води група по „Занимателна терапия – театър и пеене”, която нерядко има изпълнения и пред публика.
Започва да пише стихове още докато е студент в София, но малко след като се връща в Бургас, спира. Започва отново да пише през 2011 година.
Можете да се свържете с Борис във Facebook
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВО - ЖИВОТ
Борис Чернокожев, © 2020
Илюстрация на корицата: Силвана Узунова
Издание на Издателство „Селекта“ ЕООД
www.vasilantonov.com
ISBN 978-954-8371-79-7
Натрапен, все така лиричен,
макар и с вързани ръце,
със страх да не остана безразличен
към нечие туптящо в свян сърце,вървя напред – понякога и по колене,
в живота влюбен като истински хлапак,
с упорство на каторжник да остана „мене“,
дори и да изглеждам някому глупак.И стиснал в зъби свойта гордост,
попътен вятър дирейки в захлас,
особеното ми е спътник сроден,
чрез него вдишвам глътчица екстаз.Наградата е ясна – прост венец от тръни,
закичван ни за първи, нито за последен път.
По таен път вървя – неясен, стръмен –
от болка изтъкан дори в съня.
Тук ще добавя думите на Борис, които той ни изпрати:
Познавам семейство Юлия Янева и Васил Антонов от години. Те са Издателство Селекта и са едни от пионерите в книгоиздаването у нас. Винаги съм се възхищавал на човешкото им очарование, както и на професионализма и коректността, с която са осъществявали всички свои идеи и проекти. За мен и семейството ни те са еталон, който напълно заслужава подражание и признателност! Без тяхната морална и професионална подкрепа, може би, все още нямаше да съм събрал смелост да издам стихотворенията си.